Моята опора
И моят път от теб започва.
От теб започва моят ден.
Сърцето твое ме насочва -
нали от тебе съм роден?
В гръдта ти топла аз заспивах...
И слушах твоя майчин глас.
С очи очите ти изпивах,
лицето гледах във захлас.
Ти беше святата икона
дори в душевния ми дом.
Ти бе единствена Мадона
и глътката лечебен ром.
Ти беше моята опора
за всяка крачка във зори.
Чрез теб познавах много хора,
били към мене все добри.
Със мъдростта на философи
напътстваше ме ти докрай.
И малко са ти тези строфи
за името ти в твоя рай.
И днес ми липсваш много, мамо!
И днес се чуствам пак сирак.
Останах аз без твойто рамо
и сякаш съм загубил крак.
А пътят, който ти ми даде,
завършва с безвъзвратен знак.
Ти твойто Аз на мен предаде,
затуй при теб ще дойда пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
