koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Sep 14, 2012, 8:40 PM

Моята опора 

  Poetry » Civilian
1007 0 5

И моят път от теб започва.

От теб започва моят ден.

Сърцето твое ме насочва -

нали от тебе съм роден?

 

В гръдта ти топла аз заспивах...

И слушах твоя майчин глас.

С очи очите ти изпивах,

лицето гледах във захлас.

 

Ти беше святата икона

дори в душевния ми дом.

Ти бе единствена Мадона

и глътката лечебен ром.

 

Ти беше моята опора

за всяка крачка във зори.

Чрез теб познавах много хора,

били към мене все добри.

 

Със мъдростта на философи

напътстваше ме ти докрай.

И малко са ти тези строфи

за името ти в твоя рай.

 

И днес ми липсваш много, мамо!

И днес се чуствам пак сирак.

Останах аз без твойто рамо

и сякаш съм загубил крак.

 

А пътят, който ти ми даде,

завършва с безвъзвратен знак.

Ти твойто Аз на мен предаде,

затуй при теб ще дойда пак.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??