Моята опора
И моят път от теб започва.
От теб започва моят ден.
Сърцето твое ме насочва -
нали от тебе съм роден?
В гръдта ти топла аз заспивах...
И слушах твоя майчин глас.
С очи очите ти изпивах,
лицето гледах във захлас.
Ти беше святата икона
дори в душевния ми дом.
Ти бе единствена Мадона
и глътката лечебен ром.
Ти беше моята опора
за всяка крачка във зори.
Чрез теб познавах много хора,
били към мене все добри.
Със мъдростта на философи
напътстваше ме ти докрай.
И малко са ти тези строфи
за името ти в твоя рай.
И днес ми липсваш много, мамо!
И днес се чуствам пак сирак.
Останах аз без твойто рамо
и сякаш съм загубил крак.
А пътят, който ти ми даде,
завършва с безвъзвратен знак.
Ти твойто Аз на мен предаде,
затуй при теб ще дойда пак.
© Никола Апостолов All rights reserved.
