9.01.2010 г., 13:18

Моята песен

582 0 0

http://vbox7.com/play:60d03678

 

 

Тази нощ отново ти подари ми песен

и съня ми приюти, с дъх на жълта есен.

В твоя дом приседнах аз – храм от мисли святи.

Сладък грях ме призова. Близък – непознати.

 

Припев:

И очите ми пак търсят твойте очи,

да се слеят в  нощта две самотни души

и отново прииждаш ти... (в съня ми).

 

Искам да ти подаря моята усмивка

и огряваща звезда, скрита във въздишка.

Докосни я ти сега, съхрани я в песен

и очаквай ме в нощта, в сън,така небесен.

 

Припев:

И очите ми пак търсят твойте очи,

да се слеят в  нощта две самотни души

и отново прииждаш ти... (в съня ми).

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...