26.07.2016 г., 9:56  

Моята поетична еволюция

641 0 0

МОЯТА ПОЕТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ

Дарбата ми реши да си подреме,
поезия във първа младост не роди,
а чака дълго, много дълго време
тя детски стихчета във рима да реди.

Внученце роди се – чернооко, мило,
първа радост бабина, радост и любов.
Огън мощен във сърцето ми запали
и откликна то на поетичен зов.

Внучето растеше здраво, обичливо.
Всяка среща с него раждаше нов стих.
С второто си внуче – весело, игриво
творих, играх, съвсем се вдетених.

А стихчетата в книжки се превръщаха,
в книжки с илюстрации красиви.
Множаха се, във детството ме връщаха
и правеха годините щастливи.

Но внуците пораснаха – със свой живот, с мечти.
Изчезна поетичното ми вдъхновение.
Напразно чаках музата да долети
и все по-често губех настроение.

Но чудо някакво в живота стана.
Отново музата с любов ме посети.
За „Поетично кафене“ покана
отново върна творческите ми мечти.

Днес всяка среща с вас за мен е радост,
а темата – предизвикателство за мен.
И стимул е за творчество, и сладост
за моя дух към бъдещето устремен.

Еволюирах – от „Бабино юначе“
стигнах до моето ново призвание.
Започна моето сърце да плаче
за чужди рани, болки и страдание.

Аз знам – това е моето призвание
и скромната ми мисия в живота.
И ще зова със стих и дръзновение
за справедливост, мир, против войната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...