15.02.2007 г., 9:07 ч.

МОЯТА ПРОЛЕТ 

  Поезия
726 0 18



на....


Ще измисля най-нежната пролет -

 със цветя като лумнали пламъци,

с ритуалният щъркелов полет

 и с дървета – разцъфнали замъци.

 

Но измислена, в мен ще я свия

за когато е нужно, да стопля

 сърцето ти - с мойта магия...

Да покълнат забравени спомени.

 

Да политнат мечти като птици

 и от вятъра с весела глъчка

 да си вземат. Във всички зеници

да гнездят - с мойте пролетни съчки.

 

Да разчупи леда любовта ни,

да разпука заспалите пъпки,

и когато за танц те поканя,

ти с копринена нежност да тръпнеш.

 

С тази пролет единствено моя

 и с която все още живея -

вдигам тост, а в кристалната чаша

 любовта си към теб ще налея!

 

 

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??