МОЯТА ПРОЛЕТ
на....
Ще измисля най-нежната пролет -
със цветя като лумнали пламъци,
с ритуалният щъркелов полет
и с дървета – разцъфнали замъци.
Но измислена, в мен ще я свия
за когато е нужно, да стопля
сърцето ти - с мойта магия...
Да покълнат забравени спомени.
Да политнат мечти като птици
и от вятъра с весела глъчка
да си вземат. Във всички зеници
да гнездят - с мойте пролетни съчки.
Да разчупи леда любовта ни,
да разпука заспалите пъпки,
и когато за танц те поканя,
ти с копринена нежност да тръпнеш.
С тази пролет единствено моя
и с която все още живея -
вдигам тост, а в кристалната чаша
любовта си към теб ще налея!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
