19.10.2017 г., 21:11  

Моята Родина

1.8K 2 16

Автор: Генка Богданова

 

В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!

Да политнем двама с тебе над морето.

Към  страни далечни, Ветре, поведи ме,

искам да обходя цялата планета!

 

Искам да отида в Индия далечна,

в Полша и Русия, Щатите, Гренада,

в Африка, където лятото е вечно,

с поглед да обгърна снежната Канада.

 

Над морето Черно, и над океана,

да летим и пеем нощем под звездите,

да пребродим двама пустата савана,

ледовете вечни, пясъци сърдити…

 

А когато видя цялата планета,

и над континенти с тебе аз премина.

ще извикам силно, с обич във сърцето,

че е най-красива моята Родина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • !
  • Благодаря ви, Иржи, Стояне за подкрепата!
  • Ех,че хубаво!Щастливи са децата,щом те имат и това трябва да влезе в учебниците им,Генче!Давам ти глас!/Довечера ще ти пиша,на спокойствие/
  • Благодаря за стиха!
    По детски истински!
    Незабележимо въвежда в детски български мироглед и незабележимо заставя - този мироглед да е твоят мироглед ! Каквото и да се сподели, все ще да е малко!
    Още веднъж - благодаря за стиха!
  • Благодаря, Мария!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...