19.10.2017 г., 21:11  

Моята Родина

1.8K 2 16

Автор: Генка Богданова

 

В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!

Да политнем двама с тебе над морето.

Към  страни далечни, Ветре, поведи ме,

искам да обходя цялата планета!

 

Искам да отида в Индия далечна,

в Полша и Русия, Щатите, Гренада,

в Африка, където лятото е вечно,

с поглед да обгърна снежната Канада.

 

Над морето Черно, и над океана,

да летим и пеем нощем под звездите,

да пребродим двама пустата савана,

ледовете вечни, пясъци сърдити…

 

А когато видя цялата планета,

и над континенти с тебе аз премина.

ще извикам силно, с обич във сърцето,

че е най-красива моята Родина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

  • !
  • Благодаря ви, Иржи, Стояне за подкрепата!
  • Ех,че хубаво!Щастливи са децата,щом те имат и това трябва да влезе в учебниците им,Генче!Давам ти глас!/Довечера ще ти пиша,на спокойствие/
  • Благодаря за стиха!
    По детски истински!
    Незабележимо въвежда в детски български мироглед и незабележимо заставя - този мироглед да е твоят мироглед ! Каквото и да се сподели, все ще да е малко!
    Още веднъж - благодаря за стиха!
  • Благодаря, Мария!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....