Oct 19, 2017, 9:11 PM  

Моята Родина

  Poetry
1.8K 2 16

Автор: Генка Богданова

 

В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!

Да политнем двама с тебе над морето.

Към  страни далечни, Ветре, поведи ме,

искам да обходя цялата планета!

 

Искам да отида в Индия далечна,

в Полша и Русия, Щатите, Гренада,

в Африка, където лятото е вечно,

с поглед да обгърна снежната Канада.

 

Над морето Черно, и над океана,

да летим и пеем нощем под звездите,

да пребродим двама пустата савана,

ледовете вечни, пясъци сърдити…

 

А когато видя цялата планета,

и над континенти с тебе аз премина.

ще извикам силно, с обич във сърцето,

че е най-красива моята Родина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

  • !
  • Благодаря ви, Иржи, Стояне за подкрепата!
  • Ех,че хубаво!Щастливи са децата,щом те имат и това трябва да влезе в учебниците им,Генче!Давам ти глас!/Довечера ще ти пиша,на спокойствие/
  • Благодаря за стиха!
    По детски истински!
    Незабележимо въвежда в детски български мироглед и незабележимо заставя - този мироглед да е твоят мироглед ! Каквото и да се сподели, все ще да е малко!
    Още веднъж - благодаря за стиха!
  • Благодаря, Мария!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...