Oct 19, 2017, 9:11 PM  

Моята Родина

  Poetry
1.8K 2 16

Автор: Генка Богданова

 

В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!

Да политнем двама с тебе над морето.

Към  страни далечни, Ветре, поведи ме,

искам да обходя цялата планета!

 

Искам да отида в Индия далечна,

в Полша и Русия, Щатите, Гренада,

в Африка, където лятото е вечно,

с поглед да обгърна снежната Канада.

 

Над морето Черно, и над океана,

да летим и пеем нощем под звездите,

да пребродим двама пустата савана,

ледовете вечни, пясъци сърдити…

 

А когато видя цялата планета,

и над континенти с тебе аз премина.

ще извикам силно, с обич във сърцето,

че е най-красива моята Родина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

  • !
  • Благодаря ви, Иржи, Стояне за подкрепата!
  • Ех,че хубаво!Щастливи са децата,щом те имат и това трябва да влезе в учебниците им,Генче!Давам ти глас!/Довечера ще ти пиша,на спокойствие/
  • Благодаря за стиха!
    По детски истински!
    Незабележимо въвежда в детски български мироглед и незабележимо заставя - този мироглед да е твоят мироглед ! Каквото и да се сподели, все ще да е малко!
    Още веднъж - благодаря за стиха!
  • Благодаря, Мария!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....