Моята София
София мечтае, мечтае над Витоша звездите,
красива, горда, отново потънала в зеленина.
Те нощем светят тъй ярко, те са и светлините,
осветяват града, окъпват го със светлина.
Ти сутрин си потънала в мъгла и бензинови пари',
студена и мрачна с надвиснали облаци сиви.
Събудило се слънцето с лъчите си ще те дари,
градът на кестените, юнаци горди и на самодиви.
Моята София с името София любимата майка,
родила дъщерите си Вяра, Надежда и Любовта.
На твоят празник ти блестиш окъпана в цветя,
растеш но не старееш, ти си красива девойка.
Разтворила ръце, горда с корона на глава,
в една ръка с венец а в другата е мъдростта.
Висока красива, жена е символа на столицата,
някога стискала меч във своята нежна ръка.
Тук всички деца мечтаят да станат герой,
усмивка и радост грее от техните лица.
Подкрепи ги и ти, бъди майка на чедата свои,
за да останат при теб и отгледат свойте деца!
© Валентин Миленов Всички права запазени