Моята София

София мечтае, мечтае над Витоша звездите,

красива, горда, отново  потънала в зеленина.

Те нощем светят тъй ярко, те са и светлините,

осветяват града, окъпват го със светлина.

Ти сутрин си потънала в мъгла и бензинови пари',

студена и мрачна с надвиснали облаци сиви.

Събудило се слънцето с лъчите  си ще те дари,

градът на кестените, юнаци горди и на самодиви.

Моята София с името София любимата майка,

родила дъщерите си Вяра, Надежда и Любовта.

На твоят празник ти блестиш окъпана в цветя,

растеш но не старееш, ти си красива девойка.

Разтворила ръце, горда с корона на глава,

в една ръка с венец а в другата е мъдростта.

Висока красива, жена е символа на столицата,

някога стискала меч във своята нежна ръка.

Тук всички деца мечтаят да станат герой,

усмивка и радост грее от техните лица.

Подкрепи ги и ти, бъди майка на чедата свои,

за да останат при теб и отгледат свойте деца!