Senni (Силвия)
162 1968
29.12.2007 г., 9:43 ч.

Моята стая 

  Поезия » Философска
1894 0 22

Стаята, която обитавам,

тя ли мен, или пък аз я притежавам?

Двете дружно някак си живеем,

плачем, замълчаваме

или се смеем.

 

 

Стаята ми може да говори,

но мълчи, не иска тя да спори,

да разказва приказки прекрасни,

кални нощи с тъмни черни краски.

 

 

Тайните отдавна е покрила,

и от мене вече ги е скрила.

Тя е мястото, което обитавам,

но едва ли аз я притежавам.

 

 

Стаята е точно като мене,

и една за друга ний сме бреме,

двете "приковани" си живеем,

и една за друга тайничко копнеем.

 

 

Винаги е чиста, подредена,

и от моя свят е обсебена,

с нея мислите накъсани споделям,

в нея пътищата тайно определям.

 

 

Тя ме приютява натъжена,

подслонява ме, когато съм сломена,

чува ме, когато й говоря

и за мен превръща се в опора.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • Страхотна отново.Одухотворила си самото пространство.Уникално е.Знаеш ли колко пъти го прочетох!Но става въпрос за човешката душа.
  • Чудесно казано !!!
    Моята стая, моя храм , който ме пази.
    Поздавления, Силвия !!!
  • Браво!!!
  • За мен е, Танче!!!Зависи от гледната точка!!!Поздрави и усмивки!!!
  • ЕеЕ, едва ли е голяма опора един неодушевен предмет
    Но е пазител за толкова тойни... Поздравчета!
  • Чуден стих!!!
    Поздрав!
  • Поздравления!
  • БРАВО!!!
  • Браво!
  • Благодаря ви!!!Стопляте ме с тези прекрасни думи!!!Нека се усмихваме и обичаме!!!
  • Моят дом е моята крепост, но казано много поетично от теб, Силве! Браво!!!
  • хубава е тази стая в която намираш убежище от грижите!!!
  • трогна ме ...умили ме...
    прекрасна идея и стих.
    с обич, Силвия.
  • Поздравления!!!
  • Ооо,ако знаеш колко си права!!!Моята дори отгатва мислите миПоздравявам те!Жестоко!!!С много обич!
  • Браво!!!Поздрави!!!
  • Много хубаво си го написала.Браво!!
  • Браво!!!
  • Твоята стая - твоята крепост!Браво...
  • Сред демодираната поетичност
    на избелялата ти стая
    очаква те спокойно всичко,
    но себе си дали ще разпознаеш.

    От себе си дали ще си доволен
    или ще почнеш всичко от начало,
    или ще съблечеш стените голи,
    та себе си да промениш изцяло.

    Сред вещите пропили стари грешки,
    дали ще се поровиш мълчаливо
    или в небрежността си по човешки
    ще бъдеш уморен от справедливост.

    Но трябва да се върнеш в тази стая
    на истини и проленти заблуди,
    отново в тъмното да помечтаеш
    и утре по-добър да се събудиш.

    Дори не знам на кого е, просто го прочетох в едно списание като ученичка и го научих наизуст, не помня автора.
    Браво!
  • Ех,че хубаво си го казала!Браво!Много ми хареса!
Предложения
: ??:??