Моята стая
Стаята, която обитавам,
тя ли мен, или пък аз я притежавам?
Двете дружно някак си живеем,
плачем, замълчаваме
или се смеем.
Стаята ми може да говори,
но мълчи, не иска тя да спори,
да разказва приказки прекрасни,
кални нощи с тъмни черни краски.
Тайните отдавна е покрила,
и от мене вече ги е скрила.
Тя е мястото, което обитавам,
но едва ли аз я притежавам.
Стаята е точно като мене,
и една за друга ний сме бреме,
двете "приковани" си живеем,
и една за друга тайничко копнеем.
Винаги е чиста, подредена,
и от моя свят е обсебена,
с нея мислите накъсани споделям,
в нея пътищата тайно определям.
Тя ме приютява натъжена,
подслонява ме, когато съм сломена,
чува ме, когато й говоря
и за мен превръща се в опора.
© Силвия All rights reserved.
