Моята съдба
Моята съдба
Животът ми покрит е с тъмнина,
сърцето ми се стяга от тъга.
Душата ми безропотно ридае,
умът ми във нощта се шляе.
Таз тъмнина е надвиснала над мен,
в цялостния и тъмен ден.
Като остър нож съдбата ме прониза,
като летен ден животът ми отлита.
Трудно е аз напред да продължа,
чакам да се появи искрица от надежда.
Трудно е да повярвам отново аз във любовта,
така бе отредила моята съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Йорданов Всички права запазени
