Моята съдба

Моята съдба

Животът ми покрит е с тъмнина,

сърцето ми се стяга от тъга.

Душата ми безропотно ридае,

умът ми във нощта се шляе.

Таз тъмнина е надвиснала над мен,

в цялостния и тъмен ден.

Като остър нож съдбата ме прониза,

като летен ден животът ми отлита.

Трудно е аз напред да продължа,

чакам да се появи искрица от надежда.

Трудно е да повярвам отново аз във любовта,

така бе отредила моята съдба.