18.01.2009 г., 10:09  

Като пролетта

907 0 24

Като пролетта

 

Не знаех как да търся любовта,

но срещнах теб и на мига усетих,

че тя пристига както пролетта 

и първо се усеща от сърцето.

 

Обгръщаш този свят със поглед нов

и всичко покрай тебе розовее,

и стига ти едничката любов –

да кажеш, че си струва да живееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С голямо закъснение благодаря на всички за добрите думи.
    А ти, Сашо, май буден сънуваш...
    Поздрави!
  • На уличката малка
    теб видях,
    облегната на бреза
    ми се усмихна.
    И знаеш ли
    кръвта ми закипя,
    сърцето ми туптеше,
    краката ми неволно
    ме водиха към теб,
    очите ми се взираха,
    ръцете ми горяха,
    а после те целунах,
    но внезапно се събудих.
    Уви, сънувах.
    Поздрави и слънчеви усмивки Ели!
  • Стиховете ти се четат леко, предаваш ни твоята топлина, чувственост, човечност...Красота! Обичам всеки твой стих! Прочела съм всичко нелогната С обич, златна Рибке
  • Днес сърцето ти възкръсва от спомен, а утре може и да се срещнете с първата си любов! Пожелавам ти го!
    Продължавай да разказваш!...

  • Първата обич е прекрасно чувство! Поздравления за красивия и вълнуващ стих, Ели!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...