Моята утопия
Казват ми, че луда съм била.
Но да обичаш - що за лудост е това?
Обичам спомените, оставящи следа.
Така се чувствам жива -
а не затворник на света.
Обичам да се връщам - там, където
вече съм била. Да поглеждам зад пердето
с очи насълзени към света.
Копнея да съм там -
където никой не е сам.
В свят един такъв различен -
странен, светъл, утопичен.
В свят на радост, или на тъга -
да решаваш сам - дали от мъка
би живял, или би следвал си мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
