Моята Вселена
Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам
и сърце, и тяло, и душа.
После ако искаш разпилявай,
на трошици – дръзко, без вина.
Не ми стигаш – тръпнеща, засмена,
искам още – тяло, поглед, дъх.
Превърни се във моя Вселена
и не ми обръщай нивга гръб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
