Aug 16, 2018, 1:51 AM

Моята Вселена

  Poetry » Love, Other
588 3 3

Няма да те дам за сто жълтици,

нито за милиони – даже в кеш.

Чакал съм те в пролет с ято птици,

мойто "всичко" за да окрадеш.

 

Без да питаш взимай – аз ти давам

и сърце, и тяло, и душа.

После ако искаш разпилявай,

на трошици – дръзко, без вина.

 

Не ми стигаш – тръпнеща, засмена,

искам още – тяло, поглед, дъх.

Превърни се във моя Вселена

и не ми обръщай нивга гръб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за мненията Иван, Албена! Поздрави от мен
  • Е, би било твърде глупаво да разпилява, ако толкова много ѝ е дадено...Силен стих, Дани! Поздрави!
  • Ех, Дани! Живеем, живеем, а един ден се разтворим във вселените любими! И живеем, живеем!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...