Мрачно е и вали навън,
а душата ми потънала във сън.
Търсите да те открие,
преди животът ми да се разбие.
Опитвам се да те открия
и всичко лошо да затрия.
Но не се получава, уви,
душичката ми кърви.
На раздяла ме целуна, знам,
поиска от мене да останеш сам.
А аз, горката, останах с надеждата,
че за тебе ще съм последната.
Мрачно е, вали в душата
и кърви горката.
Белези остави в сърцето ми,
завинаги да ме боли.
© Теодора Всички права запазени