26.12.2007 г., 21:42

Мрачното щастие

1.4K 0 4

Мрачното щастие

 

Ден след ден, час след часвиждам колко е ужасно на улицата аз.Всеки мисли се там за велик,но всичко може да свърши за миг.Тръгваш от вкъщи, мислейки се за човека най-щастлив,но краят идва, срещнеш ли наркоман, груб и див.Всеки се опитва да рапира,но на пътя не се спирада върне назад своя живот,да разгледа и най-лошия си период.Но нека помислим какво правим тук,избиваме се само напук?Или всеки има роля в този труден свят,богат на дрога, гангстери и мрак.Ала в един момент ще е твърде късно,от всички твои познати ще бъдеш отблъснат,сторил нещо непоправимо,не е като болест излечимо.И дрогата ще те погълне, вярвай ми ти,ще бъдеш подведен от хиляди лъжи,но все пак изборът е само твой,внимавай скоро да не почиваш във вечен покой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ден Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...