mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
8.11.2011 г., 19:22 ч.

Мрак 

  Поезия
651 0 6

Какъв е този делник – сив и мрачен?

Защо не виждам слънцето над мен?

Сух вятър някаква надежда влачи –

от нищото и той като че ли роден.

Какви са тези пусти коридори?

Къде са хората - усмихнати, добри?

Защо не чувам никой да говори –

единствено тревога в мен крещи.

Обади се от клона тъжна птица:

„Оплакват любовта – затуй е мрак.

Не искала да бъде мъченица

в живота на поредния глупак.

Погубиха я завистта и злото –

удавила се в нечии очи.”

 

Заплаках аз. Внезапно от окото

възкръсна любовта. И озари…

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??