Мрак
Какъв е този делник – сив и мрачен?
Защо не виждам слънцето над мен?
Сух вятър някаква надежда влачи –
от нищото и той като че ли роден.
Какви са тези пусти коридори?
Къде са хората - усмихнати, добри?
Защо не чувам никой да говори –
единствено тревога в мен крещи.
Обади се от клона тъжна птица:
„Оплакват любовта – затуй е мрак.
Не искала да бъде мъченица
в живота на поредния глупак.
Погубиха я завистта и злото –
удавила се в нечии очи.”
Заплаках аз. Внезапно от окото
възкръсна любовта. И озари…
© Мартин Спасов All rights reserved.
