Uorar (Борислав Белински)
13 0
1.10.2006 г., 20:10 ч.

Мрак 

  Поезия
763 0 3
МРАК

Живеем самотни -
всеки за себе си,
уморени и потни
мразим труда си.
Помежду си се мразим,
на съседа завиждаме...
Как човешкото у нас да запазим,
като заслепени нищо не виждаме?!

В дупките си свити
трепериме от завист,
морни и пребити
сме изпълнени с ненавист.
Животинското у нас се събужда.
Храна и спане! Само от това ли имаме нужда?!

Няма ли кой
от съня да ни извади?
От този покой
вече ни се гади.
Но малко са жадните за светлина!
Другите, натежали от свойта вина,
към мрака навеждат глава,
към робството и към смъртта.

Да! Защото това е човешката душа:
пълна с животински нагони!
И мрачна ще е човешката бъднина
и никой мрака не ще прогони!
             *  *  *
Сърцето ми разкъсват печал и тъга.
Те във душата ми царуват сега.
За обикновения човек сега ме боли,
защото той имаше все пак шанс, нали?!

© Борислав Белински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато е жив, човек внаги има шанс! За съжаление, Боби не е между нас.
  • Стига да се осъзнае,шанс ще има!!!
    Поздрави!
  • Шанс винаги има,така е
    и очите си ще отворим.
    Не бива в мрак да се живее
    за светлината ще говорим.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??