Не разрушавай прекрасното.

Не го и променяй отново.

Не го превръщай във нещо очаквано,

наслади му се. И не мисли много.

Не отваряй очи! Изненада е!

Създавам нашето място все още.

Различно и така неразказано -

като буква, с която никоя дума не почва.

Като полъх, който едва се усеща,

като още незапалена свещ.

Като твоя мечта ще оформя

мястото на нашите срещи.

Като тайна, която е ценна

именно защото само ние я знаем.

Не разваляй прекрасното нещо,

което в сърцата наши скътах.

Не казвай на никого нищо.

И мислите си не издавай.

Готово! Отвори си очите

и виж небето. Каква изненада.

На пръв поглед това са звездите.

Недостижими изглеждат, но всъщност не са.

И при тях има мрак освен светлина.

Във него съм скрила нашето място -

красиво и тъй необятно.

Със просто око едва ли ще видиш

какво съм направила там.

Там само мислено може да се отиде,

по-добро скривалище за нас аз не знам.

Тъмно изглежда, но с душите наши

ще го осветим и ще ни погълне.

В мрака между звездите създадох

светлина, която ще открием тепърва.

За другите тя е невидима.

Но аз ще те науча да я разпознаваш

и да я достигнеш, когато си липсваме.

Далече сме сега, но близо остават

сърцата ни тук. Ела, аз пристигнах!

И най-търпеливо те чакам...