Jan 10, 2024, 9:52 AM

Мрака между звездите

741 2 0

Не разрушавай прекрасното.

Не го и променяй отново.

Не го превръщай във нещо очаквано,

наслади му се. И не мисли много.

 

Не отваряй очи! Изненада е!

Създавам нашето място все още.

Различно и така неразказано -

като буква, с която никоя дума не почва.

 

Като полъх, който едва се усеща,

като още незапалена свещ.

Като твоя мечта ще оформя

мястото на нашите срещи.

 

Като тайна, която е ценна

именно защото само ние я знаем.

Не разваляй прекрасното нещо,

което в сърцата наши скътах.

 

Не казвай на никого нищо.

И мислите си не издавай.

Готово! Отвори си очите

и виж небето. Каква изненада.

 

На пръв поглед това са звездите.

 

Недостижими изглеждат, но всъщност не са.

И при тях има мрак освен светлина.

Във него съм скрила нашето място -

красиво и тъй необятно.

 

Със просто око едва ли ще видиш

какво съм направила там.

Там само мислено може да се отиде,

по-добро скривалище за нас аз не знам.

 

Тъмно изглежда, но с душите наши

ще го осветим и ще ни погълне.

В мрака между звездите създадох

светлина, която ще открием тепърва.

 

За другите тя е невидима.

Но аз ще те науча да я разпознаваш

и да я достигнеш, когато си липсваме.

Далече сме сега, но близо остават

сърцата ни тук. Ела, аз пристигнах!

И най-търпеливо те чакам...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангела Топалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...