МРАКЪТ ЦВЕТЯ СЪНУВА
Бавно тишината заспива в нощта.
Уморена съм от мисли по теб.
Мракът цветя сънува,
а аз очи не затварям.
Не мога да спя, дори всички да сънуват.
Мисълта за теб ме изгаря,
затова тлея, друго не мога.
Болката да разгоря съм готова.
Ти в тишината се изгуби.
Аз не чух твоето „сбогом”.
Завинаги изчезна в мига.
Нима мракът сънува?!
© Ирена Дочева Всички права запазени