Мракът на капки се стича
Мое дъждовно момиче...
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира
с кучета, бесни и зли.
С пушки, куршуми...
Вампири
с дупки,
наместо души.
Те ще те следват в тревите,
както преследваха мен...
Сенки ще хвърлят брезите,
докато паднеш във плен.
Ти ще се бориш напразно,
ти ще се молиш с очи,
но в мракобесната язва
Господ виновно мълчи.
Няма човечност в ловците.
Няма любов.
Затова
бягай
и скрий се в тревите.
Ставам за теб и трева.
Моите трънени длани
хладно олово топят,
кучета бесни да хванат,
точен куршум за да спрат.
Мракът на капки се стича,
мое красиво сърне.
Бързай, дъждовно момиче,
ти да избягаш
поне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
