Мракът на капки се стича
Мое дъждовно момиче...
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира
с кучета, бесни и зли.
С пушки, куршуми...
Вампири
с дупки,
наместо души.
Те ще те следват в тревите,
както преследваха мен...
Сенки ще хвърлят брезите,
докато паднеш във плен.
Ти ще се бориш напразно,
ти ще се молиш с очи,
но в мракобесната язва
Господ виновно мълчи.
Няма човечност в ловците.
Няма любов.
Затова
бягай
и скрий се в тревите.
Ставам за теб и трева.
Моите трънени длани
хладно олово топят,
кучета бесни да хванат,
точен куршум за да спрат.
Мракът на капки се стича,
мое красиво сърне.
Бързай, дъждовно момиче,
ти да избягаш
поне.
© Яна All rights reserved.
