19.10.2007 г., 20:22

Мракът всичко обгърна

Поезия

1.3K 0 4

Очите ми мракът ги обгърна,
в тях - стъклена празнота,
с тях - търся те да те прегърна,
но мракът ги дари със слепота...

Сърцето ми мракът го обви,
без него - виждам своя гроб,
от него - останали са тръни и бодли,
мракът го превърна в роб...

Душата ми мракът я обзе,
над нея - дали някой ангел все пак бди,
за нея - скърби някогашното дете,
но стига, край! Мракът победи...

За какво са ми очи?
Виждат само тъмнина!
За какво ми е сърце?
В него има само празнина!
За какво ми е душа?
Поне тя да е на свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

teen4e (Мария)

Невероятно! Много ми харесва начина, по който успяваш да превърнеш мрачните мисли в произведение като това. Трансформираш болката и тъгата в нещо толкова красиво, до което имаме възможност да се докоснем. Продължавай да работиш все така, имаш потенциал върху листа ^^ 6+

2009-03-21T23:34:53+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

меланхолично... и обречено... Красиво е.

2008-09-29T13:11:58+03:00
mariq90 (Мария)

хареса ми!

2007-10-31T11:27:41+02:00
шанара (Диляна Неделчева)

страхотно е
продължавай само така

2007-10-19T21:37:20+03:00