Oct 19, 2007, 8:22 PM

Мракът всичко обгърна

Poetry

1.3K 0 4

Очите ми мракът ги обгърна,
в тях - стъклена празнота,
с тях - търся те да те прегърна,
но мракът ги дари със слепота...

Сърцето ми мракът го обви,
без него - виждам своя гроб,
от него - останали са тръни и бодли,
мракът го превърна в роб...

Душата ми мракът я обзе,
над нея - дали някой ангел все пак бди,
за нея - скърби някогашното дете,
но стига, край! Мракът победи...

За какво са ми очи?
Виждат само тъмнина!
За какво ми е сърце?
В него има само празнина!
За какво ми е душа?
Поне тя да е на свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

teen4e (Мария)

Невероятно! Много ми харесва начина, по който успяваш да превърнеш мрачните мисли в произведение като това. Трансформираш болката и тъгата в нещо толкова красиво, до което имаме възможност да се докоснем. Продължавай да работиш все така, имаш потенциал върху листа ^^ 6+

2009-03-21T23:34:53+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

меланхолично... и обречено... Красиво е.

2008-09-29T13:11:58+03:00
mariq90 (Мария)

хареса ми!

2007-10-31T11:27:41+02:00
шанара (Диляна Неделчева)

страхотно е
продължавай само така

2007-10-19T21:37:20+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0