Мраморът е жаден... Още...
Мраморът помни
интимните тайни...
Вплел във съня си
сок кехлибарен,
сластните пръски
от бяла акация,
сподавени стонове,
плуващи в танца
на огън разпален
от страсти горещи
и дива наслада
сред парещи свещи...
Тихо пристъпвам
край мрамора хладен...
Сънят му е крехък,
чуплив и неравен...
Мраморът спи...
Но още е жаден...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени