ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
22.06.2016 г., 21:01 ч.

Мравки 

  Поезия » Друга
571 1 10

Мравки

 

Обгърна елегантния ù кръст,

в маслинените ù очи потъна.

Тя в черната си прелест се изви -

в ръцете му пожарът лумна.

 

Вплетени, в едно се слели -

най-нежни думи си мълвяха -

как вчера бяха се заклели,

да не се разделят, а не доживяха.

 

Сърцата, в страст безмерна,

едно от друго пиеха любов.

В миг надвисна сянка черна -

ахна Тя, а Него блъсна в ров.

 

- В кобен час ли бе таз среща,

Морена моя, светло-кадифена,

та стъпката човешка и зловеща

от мен отне те – той простена.

 

- Обич, мое мравчено момиче,

къде и как да те положа в гроб?!

Да бе те Бога сторил птиче -

спасена би, а аз на Бога - роб.

 

Нагоре! Нога не ходи по върха -

ще те занеса, дори след сто лета -

Мравчице, превила ми гърба,

ала казват - тъй тежала Любовта.

 

Да знаеха Човеците само,

как мравките обичат, любят -

ще дръзнат ли (с едно стъпало)

Любов ненужно да погубят?

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??