Мравки
Мравки
Обгърна елегантния ù кръст,
в маслинените ù очи потъна.
Тя в черната си прелест се изви -
в ръцете му пожарът лумна.
Вплетени, в едно се слели -
най-нежни думи си мълвяха -
как вчера бяха се заклели,
да не се разделят, а не доживяха.
Сърцата, в страст безмерна,
едно от друго пиеха любов.
В миг надвисна сянка черна -
ахна Тя, а Него блъсна в ров.
- В кобен час ли бе таз среща,
Морена моя, светло-кадифена,
та стъпката човешка и зловеща
от мен отне те – той простена.
- Обич, мое мравчено момиче,
къде и как да те положа в гроб?!
Да бе те Бога сторил птиче -
спасена би, а аз на Бога - роб.
Нагоре! Нога не ходи по върха -
ще те занеса, дори след сто лета -
Мравчице, превила ми гърба,
ала казват - тъй тежала Любовта.
Да знаеха Човеците само,
как мравките обичат, любят -
ще дръзнат ли (с едно стъпало)
Любов ненужно да погубят?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
