23.07.2004 г., 2:26

Мразя живота

5.2K 1 7
Мразя живота си скапан!
Мразя да бъда дъвкан и хапан!
Мразя шибаната реалност!
Мразя самия себи си до карайност!

Защо моя живот е такъв боклук?
В мен ли е грешката да бъда тук?
Трябва ли да бъда жив,
кой ми е виновен,само аз съм си крив!
Не, нямам нищо против
да живея сам и тих,
но това не е за мен,
Не искам да съм само фен.
Не искам да живея сам,
пак крив и неразбран.
Аз не съм за това положение,
сам си живея в мое измерение.
Мен никой не ме разбира
и това не ми дава мира.
Искам всеки да е като мен,
но това ще стане някой ден,
Тогава всички ще ме разберат,
ще се откажат от техния
и ще тръгнат по моя път.
Какъв съм аз,дори не знам,
някакъв различен и неоправдан.
Боря се за нещо,
но и аз не знам за какво,
боря се за някого,
но и аз не знам защо.
Смъртта е край,
но за мен е начало-
за мен едно знай,
качвам се на по-високо съпало.

Мразя живота си скапан
Мразя да бъда дъвкан и хапан
Мразя шибаната реалност
Мразя самия себи си до крайност

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рекси Рекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро!
  • е хубава работа
  • хах, така е, рапът ще ти се отдаде, и по принцип е добро, имаш 6 от мен, но да ти кажа честно си е голяма грешка да се питаш що си тука и да се сдамосъжаляваш, когато всичко в живота ти зависи от теб самия. А и не можеш да се харесаш на всеи, нито да накараш някой да промени мнението си, всяко нещо има и добра страна. А и една тайна, и аз си мразя живота, но тва не пречи да го живея и оправя така както бих го харесала нали?
  • Добро е!!!
  • ще го имам в предвид ! Мерси все пак !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...