Jul 23, 2004, 2:26 AM

Мразя живота

  Poetry
5.2K 1 7
Мразя живота си скапан!
Мразя да бъда дъвкан и хапан!
Мразя шибаната реалност!
Мразя самия себи си до карайност!

Защо моя живот е такъв боклук?
В мен ли е грешката да бъда тук?
Трябва ли да бъда жив,
кой ми е виновен,само аз съм си крив!
Не, нямам нищо против
да живея сам и тих,
но това не е за мен,
Не искам да съм само фен.
Не искам да живея сам,
пак крив и неразбран.
Аз не съм за това положение,
сам си живея в мое измерение.
Мен никой не ме разбира
и това не ми дава мира.
Искам всеки да е като мен,
но това ще стане някой ден,
Тогава всички ще ме разберат,
ще се откажат от техния
и ще тръгнат по моя път.
Какъв съм аз,дори не знам,
някакъв различен и неоправдан.
Боря се за нещо,
но и аз не знам за какво,
боря се за някого,
но и аз не знам защо.
Смъртта е край,
но за мен е начало-
за мен едно знай,
качвам се на по-високо съпало.

Мразя живота си скапан
Мразя да бъда дъвкан и хапан
Мразя шибаната реалност
Мразя самия себи си до крайност

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рекси Рекс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е добро!
  • е хубава работа
  • хах, така е, рапът ще ти се отдаде, и по принцип е добро, имаш 6 от мен, но да ти кажа честно си е голяма грешка да се питаш що си тука и да се сдамосъжаляваш, когато всичко в живота ти зависи от теб самия. А и не можеш да се харесаш на всеи, нито да накараш някой да промени мнението си, всяко нещо има и добра страна. А и една тайна, и аз си мразя живота, но тва не пречи да го живея и оправя така както бих го харесала нали?
  • Добро е!!!
  • ще го имам в предвид ! Мерси все пак !

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...