Аз не искам да бягам от себе си.
Не искам да гоня и вятъра...
Искам живот с надежди обрулени,
сол на парцали за моите бъдещи рани.
Аз не искам танцуващо Слънце за мен.
Не искам и лунна усмивка...
Искам трепереща истина, плаха омраза,
възторжен копнеж по тъгата.
Аз линея сред светлото щастие.
Копнея за тъжен подслон!
Не умея на радост да нося,
и с усет усмивки да давам.
Аз все се лутам сред прашни мостове,
все търся във бездните пламък...
Не, не считам, че толкоз съм крехка...
Не, но оплитам се в мрежи от жалост.
© Цвет Всички права запазени