Аз не искам да бягам от себе си.

Не искам да гоня и вятъра...

Искам живот с надежди обрулени,

сол на парцали за моите бъдещи рани.

Аз не искам танцуващо Слънце за мен.

Не искам и лунна усмивка...

Искам трепереща истина, плаха омраза,

възторжен копнеж по тъгата.

Аз линея сред светлото щастие.

Копнея за тъжен подслон!

Не умея на радост да нося,

и с усет усмивки да давам.

Аз все се лутам сред прашни мостове,

все търся във бездните пламък...

Не, не считам, че толкоз съм крехка...

Не, но оплитам се в мрежи от жалост.