11.02.2009 г., 18:59

MuSiC-My LOVe

745 0 0
Седя си и се чудя.
Ако всеки е свободен да избира
как да живее и как да се чувства.
Аз щях да избера да пея, да пея без
да спирам.
Това ми е мечтата,
музиката просто ми е във душата.
Всяка нощ в съня си виждам своя блян!
И мисля, че живея във капан...
Колко ли е нужно да дам... не знам.
За моята мечта ще обиколя света
и живота си ще дам, без да ме е срам.
Кървави сълзи ще лея и на съдбата ще се смея!
И на дявола ще кажа: сърцето ми вземи, но музиката остави.
Да, толкова много за моя триумф.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Билси Стифлър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...