Седя си и се чудя.
Ако всеки е свободен да избира
как да живее и как да се чувства.
Аз щях да избера да пея, да пея без
да спирам.
Това ми е мечтата,
музиката просто ми е във душата.
Всяка нощ в съня си виждам своя блян!
И мисля, че живея във капан...
Колко ли е нужно да дам... не знам.
За моята мечта ще обиколя света
и живота си ще дам, без да ме е срам.
Кървави сълзи ще лея и на съдбата ще се смея!
И на дявола ще кажа: сърцето ми вземи, но музиката остави.
Да, толкова много за моя триумф.