Mуз
Стихът ти весел ме разсмя
и коментари разни.
В килера хукнах - да броя,
а рафтчетата празни.
За музите - ще си мълча,
че често сме на Вие.
Муз някакъв нощес бръмча,
кълне се, че не пие.
Край мен винарки - цял рояк,
доказват, лъжи срича.
И после как да вярвам как,
че само мен обича?
Ръце вдигнАх, че е един,
а ти самин - стотина?
Поглеждам в стария ми скрин
и търся формалина.
Спиртосан ще си го държа,
и в стъкленица тънка,
мъжът е муз и муз мъжа,
очите - все навънка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
