29.06.2010 г., 22:33 ч.

Муза 

  Поезия » Друга
1513 0 3
Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг?
То беше нещо истинско, реално -
като заглъхнал тътен, силен вик -
хибрид между битийно и екзистенциално.
Двупланова реалност на живота -
животът тук, сега и този вън от мен.
Изпитах някаква неописуема охота
от това, че съм във вечен плен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Предложения
: ??:??