Муза
Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг?
То беше нещо истинско, реално -
като заглъхнал тътен, силен вик -
хибрид между битийно и екзистенциално.
Двупланова реалност на живота -
животът тук, сега и този вън от мен.
Изпитах някаква неописуема охота
от това, че съм във вечен плен.
Всели се в мене музата красива
и от години тя е моят страж.
Без нея мойта същност няма де е жива.
Извън абстракцията всичко е мираж.
Миражът за спасителната лодка,
с която ще се пренесем отвъд
и този, че в живота ни - разходка
ще видим правилния път.
Миражите са за незрелите души.
Те ги крепят във сивата реалност.
А вятърът ще продължава да руши
отреклите се от фалшивата баналност.
И с музата ще пишем ний творби
за истината и миражния театър.
Ще бъдем заедно в тежките борби,
ще спрем устрема на дяволския вятър.
© Мариета Дечевска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хубаво...поздрав от мойта муза...http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=213758
-
много добър текст!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с която ще се пренесем отвъд
и този, че в живота ни - разходка
ще видим правилния път.
Това бяха редовете,които се "забиха" в мен,не заради друго,ами защото аз също търся смисъла на нещата.Друг е въпроса,че много от тъх остават загадка!Браво!Харесах!