Jun 29, 2010, 10:33 PM

Муза 

  Poetry » Other
1581 0 3
Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг?
То беше нещо истинско, реално -
като заглъхнал тътен, силен вик -
хибрид между битийно и екзистенциално.
Двупланова реалност на живота -
животът тук, сега и този вън от мен.
Изпитах някаква неописуема охота
от това, че съм във вечен плен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Random works
: ??:??