Муза
Муза
Къде си моя муза, ненагледна,
да, аз те чакам дълго, всеки ден.
В светъл ден и нощ непрогледна,
да взема перото за стих, споделен!
Ще дойдеш отново, нахална, гола, красива,
в съня ми, ще ме погалиш ти нежно по глава.
Усмихната, мила, непокорна и нежно дива,
ще докоснеш отново мен и моята нежна душа.
Ще взема перото си веднага в ръка,
за да те нарисувам, да те опиша сега.
Да разкажа за теб и любовта на хората,
за твоята хубост, нежност и доброта!
И после ще си тръгнеш ти отново?
Облякла си се, нагримирана на сутринта!
Стихът излезе от душата ми, готово,
а теб те няма, ще те чакам аз всякога!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
