Муза и цвят
Господи, колко си хубава! С риск ще го кажа,
с риск да ми лепнат дамга плагиат,
с риск да ме плюят и гонят - същински прокажен,
с мисъл Давидова пред Голиат.
Господи, колко си хубава! Пак ще повторя,
нека камъни мятат и клони.
За прегръдка широко ръце ще разтворя,
като в "Тезата"-та на Добри Тонев.
Господи, колко си хубава! Аз, атеиста,
името Божие днеска мълвя...
Нека Дявола злобен през зъби се киска,
нека ме хулят, какво от това...
Няма да шепна, подобно библейски пророк,
тези думи сами се диктуват,
ще викна така, да ме чуе във своя чертог:
Господи мой, много е хубава...
А с Фотев когато се видим, сам ще му кажа:
много е хубава, вярвай ми, брат,
едва ли по наш'те земи се е раждала
жена като нея - муза и цвят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Господи, колко е хубаво!
