Муза по панталони
Вятърът тъй ме довя –
муза по панталони.
Строфата си не допях,
завъртя ме циклонът.
Скромен налучках късмет–
долетях невредима.
Бях без багаж и билет -
босонога любима.
Крайпътен знак в мрачина,
несъзрян ме подмина.
Краят на всяка вина –
сочех прясна пъртина.
Ти заобичай ме в страх
да ме грабне отново,
скътах целувки и смях,
за митарства готова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
