Вятърът тъй ме довя –
муза по панталони.
Строфата си не допях,
завъртя ме циклонът.
Скромен налучках късмет–
долетях невредима.
Бях без багаж и билет -
босонога любима.
Крайпътен знак в мрачина,
несъзрян ме подмина.
Краят на всяка вина –
сочех прясна пъртина.
Ти заобичай ме в страх
да ме грабне отново,
скътах целувки и смях,
за митарства готова.
© Светличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
