В мелодия на музика неземна,
потъвам като есенно листо –
удавник ли, спасен ли съм не зная,
но знам, че тук е моето место,
защото за света сега прогледнах.
Приклекнал пред олтара на Живота
в молитва аз протягам две ръце –
неверник ли, монах ли съм не зная,
но знам, че твоята душа дете –
ще бъде моята Голгота.
Обречен съм от дяволска магия,
погубен съм от лошия оброк –
наивник ли, мъдрец ли съм не зная,
но знам, че музиката ти е чуден грог,
от който винаги ще искам аз да пия!
© Светлан Тонев Всички права запазени