18.04.2019 г., 20:11

Музика

1.1K 0 1

В мелодия на музика неземна,
потъвам като есенно листо –
удавник ли, спасен ли съм не зная,
но знам, че тук е моето место,
защото за света сега прогледнах.

 

Приклекнал пред олтара на Живота
в молитва аз протягам две ръце –
неверник ли, монах ли съм не зная,
но знам, че твоята душа дете –
ще бъде моята Голгота.

 

Обречен съм от дяволска магия,
погубен съм от лошия оброк –
наивник ли, мъдрец ли съм не зная,
но знам, че музиката ти е чуден грог,
от който винаги ще искам аз да пия!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...