Музикант
На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.
А плаче цигулката-птица, трепти,
под пръстите старчески стене,
разказва за хора с велики съдби,
от слънце и вятър родени.
Нашепва за обич и топла ръка,
за стари тегоби проплаква,
за млада девойка, с венец на глава,
която покойник очаква.
Но бърза край просяка модният свят -
поредния жребий загубен...
Бездомен бедняк, но от Крез по-богат -
творецът, в изкуството влюбен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
