Sep 1, 2010, 9:25 PM

Музикант

  Poetry
941 0 8

На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.

А плаче цигулката-птица, трепти,
под пръстите старчески стене,
разказва за хора с велики съдби,
от слънце и вятър родени.

Нашепва за обич и топла ръка,
за стари тегоби проплаква,
за млада девойка, с венец на глава,
която покойник очаква.

Но бърза край просяка модният свят -
поредния жребий загубен...
Бездомен бедняк, но от Крез по-богат -
творецът, в изкуството влюбен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...