1 сент. 2010 г., 21:25

Музикант

945 0 8

На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.

А плаче цигулката-птица, трепти,
под пръстите старчески стене,
разказва за хора с велики съдби,
от слънце и вятър родени.

Нашепва за обич и топла ръка,
за стари тегоби проплаква,
за млада девойка, с венец на глава,
която покойник очаква.

Но бърза край просяка модният свят -
поредния жребий загубен...
Бездомен бедняк, но от Крез по-богат -
творецът, в изкуството влюбен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...